ДАШЕВ, ЛЮБЕН

liuben dashevЛюбен Дашев е роден на 17 авг. 1959 г. в с. Беглеж, Плевенска област. Учил в ПМГ "Св. Климент Охридски". Завършил е специалност „История” във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Бил е главен редактор на в. "Силистра днес и утре" и на в. „Пеликан”, редактор на в. „Порт Силистра”. Работил е като старши възпитател в Професионална гимназия по селско стопанство в Ситово. Сътрудничи на централния и на местния периодичен печат. По негови стихове са написани много песни от Валди Тотев и Митко Динев като „Пристан“ – Песен за Силистра, „Несбъдната любов“, „С нами Бог“, „Прегръдка” и др. Автор е и на множество епиграми, афоризми, басни, пародии, вицове и др. Носител на литературни награди „Златен Пегас” и др.

ПРОДЪЛЖАВА


ДРУМЕВА, МАРГАРИТА

margarita drumevaМаргарита Друмева е родена на 25 ноем.1963 г. в с. Бабук, Силистренско. Завършила е ВИНС – Варна. През студентските си години участва в Театрална група „Вълна" - Варна, в която пише авторска музика и песни за театър, изпълнявани на живо по време на театралните спектакли. Работила е като журналистка във в. „Тутракански глас” , имала е авторско радиопредаване „Будилник" по местното радио в Силистра. Дългогодишен щатен композитор в ДТ „Сава Доброплодни” – Силистра. Ръководител в Творческа къща „Щъркелите” – София. Има множество авторски песни за китара, пиеси, многобройни участия в театрални и музикални (бард) фестивали в България и чужбина. Член на съюза на българските артисти. Носител на много награди: ПОКИ-1988, Хасково, от СБП и СБК, от община София и др.

ПРОДЪЛЖАВА


ЕНЧЕВА, ГАЛИНА

galina enchevaГалина Енчева (21 септ.1965, Кубрат – 10 септ. 2017, Силистра). Завършила е СУ „Св. Климент Охридски”, специалност „Право” . Работила е като съдия в Кубрат, Тутракан и Силистра.

 

 

 

 

ПРОДЪЛЖАВА


ЕНЧЕВ, ЕНЧО

encho enchevЕнчо Енчев е роден на 5 окт. 1945 в с. Певец, Търговищко. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Професионален журналист – кореспондент на БТА за Силистренски регион, главен редактор на в. „Силистренска трибуна”, „Нова Силистренска трибуна”. Председател на Дружеството на СБЖ в Силистра до 1999 г. Публицист и писател. Член на СБП. Автор на първата „Силистренска енциклопедия”. Сътрудник на националния и на местния периодичен печат. Кавалер на два ордена „Кирил и Методий” – втора и трета степен. Носител на почетна значка „Златно перо” на СБЖ. С множество литературни награди - „Южна пролет”, „Хасково – 1977” и др.

ПРОДЪЛЖАВА


ЙОРДАНОВ, ВАЛЕНТИН

valentin jordanovВалентин Йорданов е роден на 5 септ. 1970 г. в гр. Силистра. Завършил е ПИМЕ. Дългогодишен актьор в ДТ „Сава Доброплодни” – Силистра. Има множество награди от поетични конкурси.

ПРОДЪЛЖАВА


МАНОЛОВ, СИМЕОН

simeon manolovСимеон Манолов е роден на 7 дек. 1940 г. в с. Пожарево (общ. Тутракан). Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Дългогодишен журналист. Бил е директор на РБ „Партений Павлович” и на Държавния куклен театър в Силистра. Член на СБП. Носител на орден “Кирил и Методий” - I степен, на литературните награди „Златен клас” и „Стефан Калев” за цялостно творчество (2014) и др.

 

 ПРОДЪЛЖАВА


 СТАНЕВА, ДАФИНКА

dafinka stanevaДафинка Станева е родена на 15 ноем. 1957 г. в Пловдив. Завършва ПМГ „Климент Охридски” - Силистра и Филологическия факултет на ШУ„Епископ Константин Преславски”. От 1979 г. живее в с.Кайнарджа, област Силистра. Била е учителка по български език и литература в ОУ „Черноризец Храбър” – с. Кайнарджа, председател на Общинския съвет, зам.-кмет на Община Кайнарджа, уредник в Мемориалния комплекс, посветен на Кючуккайнарджанския мирен договор от 1774 г. между Русия и Турция. Краевед, изследвал историята на редица селища, публицист, литературен критик, преводач от руски език. Сътрудник на в.„Земя”, „Новият Пулс”„Словото днес” „Русия днес”, на местния периодичен печат. Печата в сп.“Везни“, в руското литературно списание ”Молодая гвардия”, в латвийското списание ”Настоящее время”(гр. Рига). Член на СБП и на Съюза на писателите на Русия, лауреат на литературните награди „А.С.Грибоедов”, „М.Ю.Лермонтов“, както и на български награди за поезия.

ПРОДЪЛЖАВА


ТЕРЗИЙСКИ, ИВАЙЛО

ivajlo terzijskiИвайло Терзийски е роден на 11 юли 1970 г. в гр. Плевен, но от 1974 г. живее в Силистра. Завършил е РУ “Ангел Кънчев”. Член на ЛС “Реката и приятели” – Силистра. Негови стихове са печатани в националния и в местния периодичен печат. Носител на над 30 национални награди от поетични конкурси в страната.

 

 

ПРОДЪЛЖАВА


ЧЕРНЕВ, ВАЛЕНТИН

valentin chernevВалентин Чернев (16 ян. 1947 г. ,Силистра - 25 септ. 2020 г., Силистра). Завършил е българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Член на СБП и на СБЖ. Бил е редактор на в. “Силистренска трибуна” и на в. „Хоризонт”. Основател на в. “Нова силистренска трибуна” и „Неделя-7”. Носител на орден “Кирил и Методий” и на множество престижни отличия за поетично творчество: „Златното перо” на СБЖ; голямата награда от националния конкурс “Земя бащина, земя кърмилница” ; наградата за поезия “Перото на Йовков” от първото издание на литературния конкурс на издателството за Североизточна България, наградата „Златен клас”, „Дръстър” и др. Негови стихове са преведени на руски, немски, украински и румънски езици.

ПРОДЪЛЖАВА


 

 

valentin chernevЧЕРНЕВ, ВАЛЕНТИН

Валентин Чернев (16 ян. 1947 г. ,Силистра - 25 септ. 2020 г., Силистра). Завършил е българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Член на СБП и на СБЖ. Бил е редактор на в. “Силистренска трибуна” и на в. „Хоризонт”. Основател на в. “Нова силистренска трибуна” и „Неделя-7”. Носител на орден “Кирил и Методий” и на множество престижни отличия за поетично творчество: „Златното перо” на СБЖ; голямата награда от националния конкурс “Земя бащина, земя кърмилница” ; наградата за поезия “Перото на Йовков” от първото издание на литературния конкурс на издателството за Североизточна България, наградата „Златен клас”, „Дръстър” и др. Негови стихове са преведени на руски, немски, украински и румънски езици.


 

БИБЛИОГРАФИЯ

Гняв : Стихове. - София , 2009. - 128 с. 

Далечно плаване : Стихове. - Силистра, 2012. - 150 с. 

Див пелин : Избрана лирика. - София, 2006. - 208 с. 

Еретични олтари : Стихове. - Силистра, 2003. - 90 с. . -  (Лит. конкурс за поезия и белетристика 2003 ; Награда за поезия)

Изречени мълчания : Стихове. - Силистра, 2007. - 120 с.

Лекомислени строфи : Стихове. - Силистра, 2004. - 120 с. 

Лунна пепел... : Лирика ; ...По ръба на дните : Стихове. - Силистра, 2009. - 59 с.

Монолог за двама : Избрана интимна лирика . - Силистра, 2008. - 112 с. 

Нашепнато : Стихове. - Силистра, 2007 . - 120 с. 

Небесни мотиви : Поезия . - Силистра, 2002. - 160 с.

Отговорност пред словото : Критика. - Варна, 2010. - 116 с. 

Песни от здрача : Стихове. - София, 2009. - 128 с. 

Римувани акварели : Лирика. - Силистра, 2003. - 120 с.

Ръкавици за Венера Миловска : Стихове. - Силистра, 2004. - 120 с.

Самотникът с душа на птица. - Силистра, 2006 . - 117 с.

Северни станси : Стихове. - Силистра, 2003. - 120 с. 

Силистренският край : [Краеведски очерк с маршрута] . – София, 1974. - 55 с. : с ил.

След есенния дъжд : Лирика  . - Русе, 2017. - 128 с. 

Сънувах, че живея. - Силистра, 2010. - 122 с. 

Философия на есента : Стихове. - Силистра, 2006 . - 120 с. 

Хлябът : Стихотворения. - София , 1983. - 55 с. 

Черни лебеди. - София , 2007. – 120 с.

Ята над Ветрен : Избрана лирика .- Силистра, 2009. – 120 с. : с ил.

Ritardando, ritenuto... : Стихове. - Силистра, 2008. - 120 с. 


СТИХОТВОРЕНИЯ

 

НЕ СЪМ ВИНОВЕН...

 Аз дишам в рими, в стихове изливам
това, което в дън душата пазя.
Понякога е светло и красиво,
понякога горчи като омраза,
стихът е зъл като татул отровен
или е пареща коприва ядна...
Не съм виновен аз!
Не съм виновен!
Аз раждам стихове.
На мен се падна
отровната утайка да избистря
на дните, натежали от проблеми,
да събера в стиха житейски истини,
да преосмисля трудното ни време.
Но аз не пиша!
Аз държа перото,
но битието в моя стих ликува
и се подписва под стиха. Защото
стихът е мой, но времето диктува.
И гледам през зениците на дните,
на моето време с ветровете дишам,
не съм виновен за грапавините –
не аз редя стиха.
Животът пише!
Не казвайте, че римите ридаят,
че съм обезверен и че съм тъжен –
каквото съм видял – такова вая,
а с римите не искам да ви лъжа.
Стихът е моя участ, моя драма
и мой окоп, и моя бойна кота.
А времето седи до мойто рамо –
то ми диктува, аз държа перото.

 

ЗВЕЗДЕН ОПУС

Небе - като в картина на Джорджоне
- изтъркан нощен плюш с мъглив оттенък -
надраскано от ревматични клони
на древен орех с разширени вени...
Едва загатната луна, бродирана
сред диплите на облачна коприна...
Мъгла, от звездния простор извираща
- ту бледожълта, ту китайско-синя -
а зад мъглата – звездните селения
по нощната космическа ротонда -
подобно диаманти, разпилени
в Кофифонтейн, в Аргайл или Голконда... *
В такава нощ е скитница душата ни –
на път към звездните архипелази
космични ветрове плющят в платната й.
На добър час! И Господ да я пази!
Примигват на ревера на Безкрайното
Алгол и Денеб като два рубина,
Плеядите са седем звездни тайни,
Ловецът Сириус проблясва в синьо,
а Бетелхойзе свети сред звездите
като елмазна брошка на Вселената,
Алдебаран в огърлица заплита
хиляда Млечни пътя разпилени...
Душата скита в звездните чертози,
душата слуша звездните фантазии -
далеч от цялата житейска проза,
в ефирна нощ, вълшебна като тази.
А вън - небе – рисувана картина,
едва загатната луна далечна,
в небето – едри диаманти сини
и красота –
безкрайна като вечност.
________________

* Кофифонтейн, Аргайл, Голконда – едни от най-крупните
диамантени находища в света

 

ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ

Събрах най-близките – една дузина.
До ръбчето напълних всички чаши
с христова кръв – червено тежко вино;
разчупих хляба…
Тази нощ бе наша.

Сбогувах се със тях.
Бях стигнал вече
последния завой и виждах края.
Как бях отишъл толкова далече?
Как щях да продължа напред?
Не знаех.

Мълчах на масата.
И те мълчаха.
Бе сладък хлябът. Виното – горчиво.
Събрал ги бях под топлата си стряха
да се простим.
Защото си отивах.

Налях отново. Пиха. После още.
А виното бе силно и коварно.
Петли пропяха – значи полунощ е,
потайна доба, тъмна и невярна.

Да се простим.
Изглеждат уморени,
ще ги обори сън, ще спят до късно.
Така е всъщност по-добре за мене –
без плачове от тях ще се откъсна.

И станах.
Но предчувствие ме сепна,
пристъпих с разтреперени колене:
дванайсет побелели, достолепни
мъже за миг се скупчиха край мене

и всеки бързаше да ме прегърне,
да ме целуне братски по устата.
Опитах се очите им да зърна –
нали един от всички бе предател.

Но бяха потни мъжките им длани,
кесиите им от сребро тежаха
и аз разбрах: онези, дето храних
не само тая нощ под мойта стряха,

отдавна бяха ме предали вече!
Едва ли изборът им бил е труден –
преди да седнем, аз съм бил обречен:
вечерял съм с дванайсет стари Юди.

Сега ме чакат Via dolorosa,
венецът трънен в края на живота.
Но всеки има кръст. И той го носи,
дори да не пътува към Голгота.

Разсъмва.
Иде стражата за мене.
С дванайсетте ще тръгна през полето.
Но там цъфтят, от мене посадени,
дванайсет
трепетликови
дървета.

 

CABO DAS TORMENTAS *

Връхлита палубата океанът –
вода и ярост, дива стръв и мощ,
по устните на щорма – бяла пяна,
ревящи ширини сред мрачна нощ;
разкъсани, плющят платна прогнили,
кълбят се облаците с цвят на мрак
и ураганът пак набира сили…
И аз опитвам пак.
И пак!…
И пак!…

Аз търся моя нос Добра Надежда
зад който не прииждат бури зли.
Но няма край стихията, изглежда –
вода и ярост, бури и мъгли…

Реват вълните, бездната бушува
и няма път сред кипналия ад.
С “Летящия холандец” ли пътувам,
или самият аз съм прокълнат?

Нали и аз прекръстих урагана,
защо не е надеждата добра,
защо кипи и ме залива с пяна,
и пукат стари мачти и ребра?

Отчаях се да чакам бриз попътен
и пристан верен, и спокоен ден.
Нима до край сред щорм и адски тътен,
ще плувам – стар и вече уморен?

Ще пресека ли финишната лента,
или надеждата е под въпрос?
Пред мен е вечно Cabo das tormentas…
Добра Надежда е измислен нос.

* Cabo das tormentas – португ. – Нос на бурите – първоначалното име, променено по-късно на нос Добра Надежда.

 

ОПОРА

“Ти ме докосна, моя старост…”
Манол МАНОЛОВ, “Понякога”

Ти ме докосна, моя старост мъдра!
От пенест ручей станах вир бездънен.
Зад мене лятото ми златокъдро
като мъгла издуха вятър сънен.

Ти тръгна с мене, бяла старост моя,
да приберем плода, от мен отгледан.
Но вън плющяха яростни порои
и брулеше листата вятър леден.

Ти, моя мъчна старост, ме прегърна
с прегръдка сладка, в сладостта – коварна,
и вече нищо няма да се върне…
Едничка ти до край ще си ми вярна.

Така да бъде!
Щом си моят жребий
и ще вървим под дъжд и вятър леден,
поне ми дай да се опра на тебе,
ти, моя старост, мой сезон последен.

ivajlo terzijskiТЕРЗИЙСКИ, ИВАЙЛО

Ивайло Терзийски е роден на 11 юли 1970 г. в гр. Плевен, но от 1974 г. живее в Силистра. Завършил е РУ “Ангел Кънчев”. Член на ЛС “Реката и приятели” – Силистра. Негови стихове са печатани в националния и в местния периодичен печат. Носител на над 30 национални награди от поетични конкурси в страната.

 

 


БИБЛИОГРАФИЯ:

Жена Нависоко : Лирика. - Силистра, 2002. - 50 с.: с ил.

Колкото, толкова : Стихове. – Силистра, 1999. - 44 с.: с ил.

Манастир за душата ми няма : Стихотворения. – Силистра, 1994. - 32 с. : с ил.

Отмини ме, Любов! : Лирика. – Силистра, 1998. - 44 с. : с ил.

Сълза под крило : Лирика. – Силистра, 2008. - 88 с. : с ил.

Сърце в ремонт : Стихотворения. – София, 2018. – 83 с. : с ил.


СТИХОТВОРЕНИЯ

 

ТРИУМФ

Животът те привързва все
с мечти, с копнежи непознати.
Оставаш като Одисей
тъй здраво вързан на мачтата му.

Денят ти беше увенчан
с триумф, единствен и очакван:
не вдигна срещу никой длан,
освен за да погалиш някой.

Ти можеше да си спестиш
усилия, безсънни нощи
и да превърнеш във фетиш
доброто във зародиш още.

Но нераздаденото в нас
до утре свойта свежест губи:
на две разрязан ананас,
откъсната в полето гъба.

Не крий, дори и в сън дълбок,
сълза под тежките клепачи:
човек по-свиден е на Бог
за друг, когато горко плаче.

 

СЪЩНОСТ

На мама още къщата крепи се
на две асми, посрещнали ме с грозде.
Блуждае нейде погледът й хрисим.
Вечеря с мен. А разговаря с Господ.

В сърмица лозова животът свит е.
Развия ли я, може би ще видя
дори и на ориза в беловите
престорен смях, притоплена обида.

Примижва мама. Тъй ми е позната
ръката й - блести непрежалимо:
не се сбогувайте със светлината,
преди да я превърнете във символ.

На светлина, когато се напия,
ще легна кротко, капнал от умора,
в една - без цвят останала саксия,
търкулната от вятъра на двора.

Като щурец в парцел от райска нива
ще се събудя - рано или късно.
А мама ще ме увери, красиво
и мъдро във небесната си същност.

 

СБОГУВАНЕ

Птица нейде изпърха… Съзрях как душата ти слаба
се изрони да търси частица от мен по Всемира,
а пък аз съм се вкопчил със зъби и нокти за хляба,
вместо барем да купя на старо Орфеева лира.

Но защо ми е лира? Зазидах и думи, и ноти,
щом гласът ти спря в мен вдъхновено, в несвяст, да изприда
уморената прелест на всички предишни животи,
от които навяват любов, но и гняв, и обида…

Аз така и не сборих с ръце някой див Минотавър,
нито троскот плевих по неволя из нивица чужда,
но и тъй се окичи челото ми с клонки от лавър –
всяка кротка целувка, когато среднощ те събуждах.

Но нали всяко щастие трае по-кратко от полъх
на безгрижен ветрец, спрял в корона на кестен крайпътен –
само мярвам лицето ти слънчево в сянка на облак,
а смехът ти се връща у мене, досущ като тътен…

И уж гледам смутено на вечната мъдрост от хълма,
а живея безбожно и сляпо, и всъщност нелепо:
някой ден ще се спра безутешен в окото на мълния,
за да падна отвъд, осветил твойте тайни и шепот…

 

ТИШИНА С ВКУС НА УСТНИ

"Смисълът на живота има вкус на устни"- Ромен Гари

Отглеждам тишината с вкус на устни,
в която уж те има. А те няма.
Щастлива ли си? В улиците пусти
дъждът размива вярност и измама.
Преди да зная кой съм и защо съм,
на есента енигмата се стапя:
ревнив е мракът, гузно доизносва
чертите ти, забравената шапка.
Ще влязат, трескави и непознати,
на моята тъга във асансьора -
дългът, добрата воля и мечтата,
и всеки лесен избор ще оспорят;
Навярно ще се отрека от всичко
и себе си, накрая, ще напусна.
Разпадне ли се чувството на срички,
остава тишината с вкус на устни...

 

ДВОЙНА ЗВЕЗДА

Любима моя, иде зла вода
и като птици може да се пръснем…
Светът, довчера – в светла резеда,
рисувахме със безразлични пръсти.

Рисувахме по памет. Или не:
измислихме го просто – свят за двама.
Отвъд картините на Клод Моне,
което съществува, е измама.

Дали от тука да те отведа
и някъде в полето да те пусна?!
Излишна става всяка свобода,
дарена и несправедливо късна.

Чадър ако поискаш, ще ти дам.
Такси ще викна, ревността си стара.
По улиците пада град, голям
досущ като яйца на динозаври.

Преди привечер сляпата вода
да срине на живота бреговете,
прегръщай ме, любима. След дъжда
като дъгата двойна ще засветим.

 

ЖЕНА

Прониква тя на пръсти през сърцата
по-бързо и от най-добрата вест,
разголена до болка в светлината
на своята осанка и финес.
Във нощите нехайно разпиляни
пресява дълго мнимата ни страст,
и зрее в лековитите и длани
покълналото зрънце обич в нас.
Щом нишката на мрака отънее,
а утрото прогледне без вина,
усмивката и вятъра люлее
във слънчевата пазва на деня.
Край делничния обръч многогласен,
на грижите в примамливия впряг,
безмълвно я опива зов неясен
и глътчица взаимност моли пак.
И ето я в градината на дните,
по-крехка и от цвете при цъфтеж,
разнася аромата на мечтите,
привела тежки мигли от копнеж.
И в страницата светла на небето
се вписва плахо погледът и син,
но кротко-непокорно бди сърцето,
което е обрекла на един.
И все така над път въздушно лека
с природата се слива като зов.
И диво търсим в себе си човека,
простил и всяка слабост от любов.

dafinka stanevaСТАНЕВА, ДАФИНКА

Дафинка Станева е родена на 15 ноем. 1957 г. в Пловдив. Завършва ПМГ „Климент Охридски” - Силистра и Филологическия факултет на ШУ„Епископ Константин Преславски”. От 1979 г. живее в с.Кайнарджа, област Силистра. Била е учителка по български език и литература в ОУ „Черноризец Храбър” – с. Кайнарджа, председател на Общинския съвет, зам.-кмет на Община Кайнарджа, уредник в Мемориалния комплекс, посветен на Кючуккайнарджанския мирен договор от 1774 г. между Русия и Турция. Краевед, изследвал историята на редица селища, публицист, литературен критик, преводач от руски език. Сътрудник на в.„Земя”, „Новият Пулс”„Словото днес” „Русия днес”, на местния периодичен печат. Печата в сп.“Везни“, в руското литературно списание ”Молодая гвардия”, в латвийското списание ”Настоящее время”(гр. Рига). Член на СБП и на Съюза на писателите на Русия, лауреат на литературните награди „А.С.Грибоедов”, „М.Ю.Лермонтов“, както и на български награди за поезия.


БИБЛИОГРАФИЯ:

Болгарская рапсодия. - Москва, 2010 . - 237 с. : с ил.

Брегове на самотата. - Силистра, 2012 . - 120 с.

В плен на любовта: Поезия / Билал Адилов; прев. Дафинка Станева. – София, 2015. – 109 с.

Дар от крилете на Икар. - Силистра, 2006 . - 80 с.

Душа на кръстопът. – София, 2007. – 112 с.

История на Народно читалище "Родина-1941" - с. Голеш, Силистренско. / Дафинка Станева, Миневер Осман. – Силистра, 2021. - 196 с. : с ил.

История на село Войново, Силистренско. - Силистра, 2019 . - 244 с. : с ил., табл.

Община Кайнарджа - минало и настояще: Исторически справочник. - Силистра, 2017 . - 290 с. : с ил.


СТИХОТВОРЕНИЯ

АВТОБИОГРАФИЧНО

Детство на подплашено врабче
във гнездо под ветровита стряха.
Младост - небосвод непомрачен -
обич и звезди тъй близки бяха.

Зрелост - преоткрити брегове,
бродене по залезни градини.
А светът не спира да зове -
сякаш не живот, а миг е минал…

ЗАВРЪЩАНЕ В РОДНАТА КЪЩА

Свидетел ням на жмичките безкрайни
и мъдро скътал детските ми тайни,
домът ми роден днеска сам се крие
сред диви сливи, повет и коприва.

И милостиви дъждове го мият,
а зимата го храни с бяло мливо.
Поспряла миг житейската совалка,
съм свърнала от пътя си за малко

и гледам мълком тази тъжна жмичка,
на влюбено семейство лястовички,
които винаги се връщат и намират
под стряхата ми родна своя диря.

И пърхат в мене спомените живи
за мигове и тъжни, и щастливи.
И облажавам птичето семейство,
което у дома свещенодейства.

Стоя на двора - чужда, непозната,
разперва смутните криле вината,
че чаканата лястовица бяла,
в незнаен ден и час е прелетяла
над моя роден дом до болка свиден,
но мен ме нямало, за да я видя.

ТАНЦ С БЪДНОТО

Танцувам с внучката.
Сами сме в цялата Вселена -
аз, тя и музиката вдъхновена.
Летим. И в танца ни с детето
докосваме се мигом до небето.
Това е танц на обич, радост, порив
да се издигнеш като птиците в простора.
И да превърнеш лудото въртене
в мечта и в опит за летене.
Детето смее се. На мен душата ми ликува -
минута-две аз с бъдното танцувам.

СНЯГ

Сняг тихо на земята пада
с патриархална простота.
Той иде тук като пощада
за дребната ни суета.

Той иде пак, за да събуди
надеждата за чистота.
И с приказното бяло чудо
възражда кротко радостта.

Приел небесната награда,
по детски светъл е светът.
Сняг тихо на земята пада -
в мен бели мисли пак кръжат.

МЪЖЕТЕ БЪЛГАРСКИ

Те можеха да покорят Балкана,
за вяра да увиснат на въже.
В зандани да умрат от люти рани,
но да останат! Български мъже!

Те можеха по шипченски редути
да легнат в общ и неоплакан гроб.
Те можеха в сюблимните минути
да паднат в бой „На нож!, а не в окоп.

На Еверест без кислород да стигнат,
като Манол да литнат в звезден час.
И Токио, и Рим за „бис” да вдигнат
с космическия си неистов бас.

А днес отново - свидни гурбетчии
с несвикнала на битки мъжка длан,
продават по световните сергии
за грош Джонатанасовски талант.

Левенти български! Къде да бродя,
да ви открия в паметния час,
когато тръгвате на бунт и за свобода,
та знаме да ушия аз за вас?

МАЙСКА ТЪГА

Майски дъжд вилня по харамийски -
листи брули, къса си божур.
После слънце светъл вир разплиска,
белна облак в прания лазур.

Сватбите си птици продължиха
в дървесата - цели в изумруд.
Но защо със росни стъпки, тихо
се промъква в мен неясен смут?

Може би, защото отминава,
както май, човешкият цъфтеж.
Или пък ме дави незабрава
и родил се под дъга копнеж?

Будят те тревогата позната -
горестта ме хваща в своя плен.
И разбирам - може и тъгата
да се облече във цвят зелен.

simeon manolovМАНОЛОВ, СИМЕОН

Симеон Манолов е роден на 7 дек. 1940 г. в с. Пожарево (общ. Тутракан). Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Дългогодишен журналист. Бил е директор на РБ „Партений Павлович” и на Държавния куклен театър в Силистра. Член на СБП. Носител на орден “Кирил и Методий” - I степен, на литературните награди „Златен клас” и „Стефан Калев” за цялостно творчество (2014) и др.

 


 

БИБЛИОГРАФИЯ

Бъди ми въздух : Стихотворения . - Варна, 1970 . - 47 с. 

Делта : Стихотворения . - Шумен, 2000 . - 80 с.

Кръгове на сърцето : Стихотворения и поеми. - София, 1976 . - 48 с.

Петата посока : Стихотворения . - София, 1990 . - 46 с. 

Последен сняг : Избрани стихотворения . - Силистра, 2005 . - 116 с.

Преброяване на отлитащите птици : Моите 34 стихотворения . - Шумен, 2002 . - 54 с.

Предсказания : Стихове . - София, 1984 . - 64 с. 


СТИХОТВОРЕНИЯ

 

БЪДИ!

Бъди ми хубава, бъди ми!
Бъди в сегашни дни и в бъдни.
Ела в кръвта ми, в мойте рими
и в радостите ми оскъдни.

Ела във малката ми стая,
в широкия простор ела
край Дунава, де свършва тая
земя на песни и крила.

Бъди ми въздух, дъх бъди ми,
бъди сълза, бъди ми смях;
ела и тихо назови ме -
надежда, слабост или грях…

Била ли си, или ще бъдеш -
е безразлично, но бъди!
Когато слаб съм и те лъжа,
обичай ме и ме съди.

Наказвай ме с присъди тежки,
ще ги приемем окрилен.
Ти няма да направиш грешка.
Ела! Бъди! Бъди във мен!

Сега и винаги. И после,
след мойта сетна светлина,
когато ще съм стрък от посев
или пък дунавска вълна…

 

ДУНАВСКА ЕСЕН

1.
Кацат птиците. Във шпалир
се нареждат по двата бряга.
И в спокойната хладна шир
от сърцата ни нещо бяга…

Без светкавица и без гръм
умореният дъжд приижда.
Като приказка в детски сън
моят поглед сега го вижда.

Падат капките с тежък звук,
плават облаци с дъх на зима.
Лъч от слънце не стига тук,
но сме сигурни, че го има…

2.
Дъх памиден, дъх от хълма
песенно ме пияни.
В равнината, с радост пълна,
въздуха сладни, сладни.

Бавно думите горчиви
от сърцето ми странят.
Над главата ми се вият
щъркели в прощален кръг.

С ятото им ще отлитнат
към далечните страни
дъхавите дни, в които
въздуха сладни, сладни…

3.
Бе лятото същински ад.
Отдъхваме си, но сега пък
с едно предчувствие за хлад
деня ни става все по-кратък.

Приижда безсветулков мрак,
угасва лятото, изтлява.
И само малка светлинка
в душата ти се приютява.

Недей я пъди, запази
искрицата, макар незрима.
Навярно тя ще се спаси
във вълчата, безкрайна зима…

 

СИЛИСТРА

1.
В един плавен и тих завой
Дунав бавно водите бистри.
Глас на птица. И син покой.
Добро утро, Силистра!

Ти нагоре растеш, встрани,
във сърцето ми се простираш;
палиш весели светлини
във очите ми. И пулсираш.

А столетията мълчат
в камък, в амфора, в колесница;
и във въздуха, и отвъд
оня радостен глас на птица…

2.
Сутрин будиш се, надживяла
и най-почетните величия.
Плодовитите ти и ялови
дни по Дунава са изтичали.

Аз се връщам към тях с останките
на изровените колесници.
Търся прилика във осанката
на сенатори и войници.

Във богините белокаменни
не откривам черти различни
от действителните и пламенни
твои днешни момичета.

А край житото и край мака
чезнат крепостите снишени.
Бдят над тебе сега - по-яки,
във сърцата ни извисени!

***

КОЛКО Е ХУБАВО,
колко е хубаво!
Градината дъх е спряла.
Луната, дошла над Дунав,
като сълза е бяла.

Колко е хубаво,
колко е хубаво!
Ти си до мене тиха.
Старите грешки,
лошите думи
момичетата ми простиха.

Колко е хубаво,
колко е хубаво!
Нищо не ме измъчва.
Пее във мене кръвта ми луда.
Луната е златна бъчва…

Колко е хубаво,
колко е хубаво!
Целият свят се радва.
Хайде, ела да видим Дунава,
да го поканим на сватба!…

СРЕБЪРНА

Езерно име Сребърна
сребърно, ведро свети.
Още сребри на ревера ми
лилия - водно цвете.

Иде в утрото неповикан
дунавец - дунавски вятър.
Нещо търси в тръстиките,
вдига птиците от гнездата.

Гонят сенките на есетри
сговорчивите пеликани.
Те през девет земи в десета
дом намериха и прехрана.

Сребърна, дори насъне
все за тебе боли ме;
в тинята ще потъне ли
твойто сребърно име?

В момента има 328  гости и няма потребители и в сайта

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си.