liuben dashevДАШЕВ, ЛЮБЕН

Любен Дашев е роден на 17 авг. 1959 г. в с. Беглеж, Плевенска област. Учил в ПМГ "Св. Климент Охридски". Завършил е специалност „История” във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Бил е главен редактор на в. "Силистра днес и утре" и на в. „Пеликан”, редактор на в. „Порт Силистра”. Работил е като старши възпитател в Професионална гимназия по селско стопанство в Ситово. Сътрудничи на централния и на местния периодичен печат. По негови стихове са написани много песни от Валди Тотев и Митко Динев като „Пристан“ – Песен за Силистра, „Несбъдната любов“, „С нами Бог“, „Прегръдка” и др. Автор е и на множество епиграми, афоризми, басни, пародии, вицове и др. Носител на литературни награди „Златен Пегас” и др.


БИБЛИОГРАФИЯ:

Гранична зона. - Силистра, 2000. - 51 с.

Думи по водата. - Силистра, 2016. - 91 с. 

Както те искам : Стихове. - Силистра, 2014. - 102 с.

Писма до приятели : Стихотворения. - Шумен, 1994. - 39 с.  

Равновесие : Стихотворения. - Силистра, 2003. - 32 с.

Светлосенки : Стихове. - Силистра, 2013. - 54 с. 

Сезонът "Без тебе" : Стихове. - Силистра, 1998. - 35 с.

Спасителни крайбрежия : Лирика. - Силистра, 2009. - 50 с.


СТИХОТВОРЕНИЯ:

 

ДОБРУДЖА

Аз няма никога да се наситя
да гледам теб, Земя-повита пита;
да галя с поглед твойта гръд равнинна,
очите на децата ти, невинни,
кайсиевите взривове напролет,
нагазилите в Дунава тополи;
да пия дъх на златно, зряло жито,
сълзящо изворче – в нивята скрито;
да виждам как край старите огради
прикаждат се светии белобради;
да спомням как хлапета босоноги
притупват из прахта ти без тревоги;
стариците с потракващите куки
да спомнят пак пораснали унуки…
Ти раждаш жито, рожби и човечност -
единствена, осъдена на вечност.

 

СРЕБЪРНА

 Красиво езеро, което свети
като огромна сребърна монета,
през зимата сковано в ледовете,
а лятото разцъфва като цвете.
Върби момински кротко се привеждат,
тръстиките въртят зелени саби,
къщята стари в него се оглеждат,
като приседнали на припек баби.
А нощем грее с хиляди звездици,
които се оглеждат от небето,
красиво езеро – подслон на птици –
свободните деца на ветровете…

 

ТОЗИ СВЯТ

 Този свят е за мене загадка-
днес нещастен, а утре – щастлив.
като майчина баница сладка,
като дълга раздяла горчив.
Този свят не от днес ме побърква,
не достигнах из него таван-
по-добрите отиват на църква,
най-добрите - на ресторант…
Този свят е усмивка невинна
или поглед на килър жесток,
аз не зная какво ще постигна,
ще науча ли своя урок?
В този свят съм за днес и докрая,
вас обичам единствено тук,
дотогава, додето узная
дали всъщност ще има и друг…

 

БУРЯ

Бурна нощ, шета дива вихрушка,
сякаш никога няма да съмне,
сякаш има на сцената пушка
и очаквам по мене да гръмне.
Ще ме стрелне отляво куршума,
ще се срутя- картонена кула,
ще се просна из ланшната шума,
със виталност клоняща към нула.
И се вихрят табуни от сприи,
диво тичат навън вихрогони,
ветровитата ледна фурия
е библейска тръба, йерихонска.
Скърца ядно гората сърдита,
жално с Някой споделя тревога-
тя отлита, подобно молитва,
промълвена с надежда към бога.
А дъждът се прицелва картечен
и нахлува на плътни талази,
сякаш мисли- владетел е вечен-
в тази нощ само Бог ще ни пази!

 

ДОБЪР Е ГОСПОД

Имал съм чувството цялото време,
че някой десницата моя крепи;
нищо на оня свят няма да взема,
добър е Господ, че ме търпи.
Никаква ярост, никакви грижи
чуждата злоба не ще ми втълпят,
мене красивата жажда ме движи,
добър е Господ, че ме търпи.
Вече разбрал съм ясно, до болка,
никога свойта любов не скъпи,
давай без сметка, колкото – толкоз,
велик е Господ, че ме търпи.

 

ГРАНИЧНА ЗОНА

Граничен град, гранична зона,
на границата на века,
градът опрял е гръб о склона
и плакне в Дунава крака.
Тук зиме севернякът Духа
в един гигантски леден рог
и спи провинцията глуха:
далеко цар, далеко Бог…
Така е тук, гранична зона,
но тя си има собствен чар:
събира гащички по кльона
един румънски граничар…

В момента има 56  гости и няма потребители и в сайта

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си.