ДРУМЕВА, МАРГАРИТА

margarita drumevaМаргарита Друмева е родена на 25 ноем.1963 г. в с. Бабук, Силистренско. Завършила е ВИНС – Варна. През студентските си години участва в Театрална група „Вълна" - Варна, в която пише авторска музика и песни за театър, изпълнявани на живо по време на театралните спектакли. Работила е като журналистка във в. „Тутракански глас” , имала е авторско радиопредаване „Будилник" по местното радио в Силистра. Дългогодишен щатен композитор в ДТ „Сава Доброплодни” – Силистра. Ръководител в Творческа къща „Щъркелите” – София. Има множество авторски песни за китара, пиеси, многобройни участия в театрални и музикални (бард) фестивали в България и чужбина. Член на съюза на българските артисти. Носител на много награди: ПОКИ-1988, Хасково, от СБП и СБК, от община София и др.


БИБЛИОГРАФИЯ:

Маркльошницата : Пиеси за деца. – София, 2019. – 176 с. : с ил.

Писма от кристали : Песни и стихове. – Силистра, 2003. – 108 с.


СТИХОТВОРЕНИЯ

 

ЩЪРКЕЛИТЕ

Побеляло е небето от криле -
ято щъркели загребва светлината.
Отъняла от безсмислие, превита на две
с бързи стъпки бяга тъмнината.
А щъркеловите бели криле
носят на света надежда свята:
широк размах в небесното море…
Крилете теглят с песен времената.
Само единият от тях да спре,
ще издъхне, не ще да понесе
ни парада на войнстващия свят,
ни висотата на самотния си полет.
Само единият от тях да спре…
Блести небето от криле -
огромна сила има светлината:
от нея идват наште светове,
щом всички щъркели са в небесата.

 

ОТКРОВЕНИЕ

Това, което свързва
небето и земята,
това съм Аз -
Светлината.
Това, което вика
за живот треви и хора,
това съм Аз -
Словото.
Това, което прави
от човека жив човек,
това съм Аз -
Любовта.
Това, което може
планината да премести,
това съм Аз -
Вярата.
Това, което прави
детелината четирилистна,
това съм Аз -
Надеждата.
Това, което дръзва
да мине през Голгота,
това съм Аз -
Пътят.
Това, което е начало
на всички начала,
това съм Аз -
Човешкият Син.

 

НА ИЗПРОВОДЯК

О, как блестеше този смях сапфирен
в пристанищната пустош!
И тайнството на нощна лира
съкровище подуши.
Рибарят пусна лодката,
а в нея пет врабчета…
Светът научи от реката
за тяхната любов
неземна.

***


Синът ми се усмихва насън…
Навярно сънува нещо красиво.
Навярно сънува, че някъде вън
бели шейни проправят пъртина.
Дървета и хора треперят отвън -
събори ги ледена глуха лавина…
Синът ми се усмихва насън…
Бели шейни проправят пъртина…

В момента има 74  гости и няма потребители и в сайта

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си.