Едно време в град Тутракан живеело бедно рибарско семейство - Гергана, родителите й и малкото й братче.
Те били бедни, но много щастливи, живеели в разбирателство и много се обичали.
Настъпила люта зима, Дунавът замръзнал и рибарските семейства започнали да гладуват.
В семейството на Гергана също настъпил глад, но и се случило нещо още по-лошо! Братчето й се разболяло тежко и никой и нищо не могли да му помогнат. Надеждата започнала бавно да угасва в сърцата!
Гергана решила сама да тръгне и да търси лек. Скитала се по замръзналия Дунав, студът и гладът бавно отнемали от силите й.
Изведнъж забелязала нещо да се движи в далечината, когато се приближила, видяла, че това е риба. Рибата се била заплела в мрежите. На Гергана й станало мъчно и решила да помогне на рибата, поизмъчила се с въжетата, но накрая успяла. Радостно рибата заплувала, но след миг отново се върнала и като че ли викала Гергана да я последва. И тя го направила! Рибата я завела до една изоставена колиба.
Гергана плахо влязла, вътре било разхвърляно и студено. Захвърлена на една страна видяла бяла риза, досущ като на братчето й. Домиляло и на Гергана и облякла ризата.
Изведнъж гладът изчезнал, слънцето се показало и Дунавът се разтопил.
Гергана радостно се запътила към вкъщи. Когато стигнала до дома си, решила да съблече ризата. Но…, когато го сторила, отново студът се върнал и реката замръзнала. Гергана разбрала, че ризата има вълшебни сили.
Влязла в къщата си и облякла ризата на своето братче. За миг болестта си отишла.
Дунавът изобилствал от риба и всички в селото с радост започнали да ловят.
Така Гергана помогнала не само на себе си, но и на всички хора в селото.
Семейството й забогатяло и построило прекрасен музей, посветен на родното й място. А там някъде край експонатите се крие една чудна бяла риза.

Любена Дойчинова Драгнева
5.а клас, СУ „Христо Ботев“
гр. Тутракан
Учител: Раданка Ангелова

В момента има 402  гости и няма потребители и в сайта

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си.