ПАМЕТЕН ЗНАК НА ВОЙНИТЕ ОТ 31-ВИ ПОЛК
Местоположение: ул."Петър Бояджиев"31, двор на „Оргтехника” АД. Датировка: 8 май 1995 г.
Автор: скулптор Димитър Нуцулов
Исторически факти: Открит е на 8 май 1995 г., по случай 50- годишнината от края на Втората световна война. Паметният знак бележи мястото, където някога са били казармите на 31-ви Пехотен Варненски полк, изграден по указ № 84 от 1903 г. Защо полкът е именуван Варненски? Защото е събирал запасни, включително от Силистренски окръг във Варна, но е било трудно да остане в крайморския, препълнен с войска град и така става възможно казармата да бъде в Силистра. Градът е на граница и дислокацията тук на постоянна бойна част от над 2 хил. души, а при мобилизация – над 4 хил. души, естествено няма да бъде гледано с добро око от румънска страна. Но тайната военна конвенция на България с Русия от 1902 г. осигурява превръщането на Силистра в гарнизонен град. Животът на получилия вече название „Варненски полк”, протича в Силистра от 1904 до 1912 г. когато започва Балканската война. Жителите на Крайдунавска Добруджа са събрани под знамената на 31-ви Пехотен Варненски и резервния 44-ти Пехотен полк. Подобно разминаване на наименованието и града в който квартирува полка има и при други полкове като напр. 19-ти Шуменски с казарма в Разград, 6-ти Търновски полк в София, 17-ти Доростолски полк в Плевен и т.н. Крушението при Междусъюзническата война и тежките условия за страната ни в договора от Букурещ, с откъсването на Добруджа от родината в полза на Румъния, запълва казармите на 31-ви полк с чужда реч до 1916 г.
31-ви Пехотен Варненски полк, в друг състав, участва в Първата световна война, в редицата на освободителния поход на Трета армия в Добруджа. Българите от освободената територия и доброволци от Северна Добруджа, се включват във войната, в различни бойни части, включително в 31-ви полк и воюват в Добруджа и Македония за националното обединение.
Ньойският диктат прави раздялата на полка с казармата в Силистра още по-дълга, до 1940 г., когато по Крайовския договор Южна Добруджа е върната в Отечеството. Полкът отново е тържествено посрещнат в Силистра, независимо от факта, че първоначалният състав не е от новоосвободената полкова област.
В навечерието на Втората световна война се променя системата за събиране на подлежащите за военна служба мъже. Броят на войниците в пехотния полк намалява до 2600 човека, заедно с мобилизираните запасни. Увеличава се обаче значително автоматичното стрелково оръжие. Предвид очакваните големи жертви при масиран неприятелски огън и тежки сражения, само половината от състава на полковете е от съответната полкова област, където квартируват. Останалите бойци са от други и то несъседни области. Така в състава на полка в Силистра попадат младежи от районите на Русе, Бяла, Свищов, Павликени, Горна Оряховица, Габрово и от района на Лом и Фердинанд (днес Монтана).
Бойният път на полка през Втората световна война започва след изтеглянето му от прикриващия фронт на турската граница и включването на 12-та дивизия, в която е 31-ви полк в състава на Втора армия. По бойните полета на Поморавието и Косово падат 176 бойци и командири от полка, 103 от които са от днешна Силистренска област.
12-та пехотна дивизия е една от двете дивизии, участвали и в т.нар. Втора фаза на войната. В Унгария, Хърватия, Словения и Австрия 31-ви полк дава нови скъпи жертви – 267 семейства са в траур. Особено зловещ е денят 10 март 1945 г. когато в тежко сражение с немските войски при с. Кишбайом (Унгария) загиват 100 офицери, подофицери и войници. През тази Втора фаза полкът оправдава името си „Варненски”, защото при смяната на запасните войници преди да потегли за Унгария, в полка идва една допълваща дружина с над 700 души от Варненска и Провадийска околии. От 267 убити в тази фаза на войната, 164 души са от други области на страната. Интересното е, че точно през този период, когато в състава на полка има варненци, той е разпознат като „Силистренски”. Това определение се налага в сводките, съобщенията по фронтовите вестници, в изказванията на командирите и т.н. Може би защото воините от другите части на страната се сменят, но силистренци остават в полка.
По-късно, след войната, командирът полк. Никола Ботев спомага за назоваването на полка като „Силистренски”, а бойците „силистренци”. Това е отразено в негови статии, във „Военно-исторически сборник”, както и в издадената от него през 1957 г. книга „Силистренци в Отечествената война 1944–45 г.”.
Интересен е надписът на първия паметник, посветен на 31-ви Пехотен полк, изграден при село Кишбайьом. Както повелява традицията, този паметник на бойното поле е издигнат година след приключване на войната. Там са вписани имената на 24 офицери, подофицери и войници и само в цифри са посочени още 36 бойци. – т.е. общо 60 убити от 162 загинали от полка в този участък на фронта. На паметника е изписано ясно: „Слава вам силистренци герои от 31 пех. Варненски полк”. Едно странно съчетаване на уставното название на полка и ставащото все по-популярно име, свързано с казармения град и полковата област, в която той е базиран. А половината от изписаните 24 имена са на млади мъже от Варненско и Провадийско, събрани в едно – в един окоп, в един гроб… Както казва един от силистренците ветерани: „Ние там, на фронта, не се деляхме на наши и ваши, бяхме бойни другари”. Сега, когато няма вече подобни номерации и наименования на бойните части, не е необходимо да се спори, как да наричаме полка под № 31.
Както се вижда, името на полка по документи (заповеди, награди, смъртни актове), е било винаги „31 пех. Варненски полк”. Без съмнение това не го е правело за силистренци и жителите на Добруджа по-малко наш, Силистренски, особено след 1940 г. и в годините на най-тежката война от 1944–1945 г. – години на изпитания и надежди. Защото полкът тук, в Силистра, е бил стожер, гаранция, че няма да дадем своя чернозем, своето, българското. Затова на паметника на полка, както и на Стената на славата, е изписан 31-ви Силистренски полк.
Описание: Гранитно-бронзов паметник. Средно високо тяло и едно малко по ниско до него тела, с поставена на тях бронзова плоча с два лъва и герб, на който е изписано: „За храброст” . Бронзовата плоча е с ъглово продължение на по-малкото тяло с надпис. Материал: бетон, камък и бронз.
Надпис: Тук беше казармата на 31-ви Силистренски полк – „Железният” Във войната през 1944–1945 г. той даде 508 убити. „Слава на героите” От ветераните – 1995 г.
