ПАМЕТНИК НА ПЕНЬО ПЕНЕВ

Местоположение: бул. „Македония“ 14, двор на ПГС „Пеньо Пенев”. Датировка: 2009 г.

Автор: Васил Петров – учител по практика в училището

Исторически факти: Пеньо Пенев Митев е роден на 7 май 1930 г. в с. Добромирка, Ловешко. Още в трети клас започва своите поетични опити, а като ученик в севлиевската гимназия "Цвятко Танев" продължава със злободневки, агитки и стихове. След това заминава за София. През 1946 г. се полагат основите на младежките строителни бригади. П. Пенев едва дочаква края на учебната 1946/47 г. и се включва в строежа на железопътната линия Ловеч – Троян, обявена за младежки обект. В младежката бригада той отново пише стихове, чийто пръв читател става Климент Цачев – също бригадир там, току-що направил първите си крачки в поезията. На същия обект се запозвана и с Асен Босев, който през 1948 г. го представя на Елин Пелин. Строителните обекти стават втори дом на поета Пеньо Пенев. Неговият труд е вграден в основите на язовир "Росица", а от 1949 г. животът му се свързва изцяло с изграждането на Димитровград. В периода 1949–1954 г. много от Пеньо–Пеневите стихотворения са включени в литературни сборници, а 1954 г. е най-плодоносната за поета в областта на неговите хумористични и сатирични изяви. През 1956–1957 г. негови творби излизат на страниците на вестниците "Димитровградска правда" и "Стършел", но те му навличат гнева на много хора и той постепенно се превръща във "вреден за обществото човек". Принуден е да напусне не само редакцията на вестник "Димитровска правда", но и града, към който е така привързан. В живота на Пеньо Пенев настъпва драматичен поврат. Към проблемите на поета, причинени от доносници, се прибавят и личните му тревоги – животът му е изпълнен с безумни лишения, белезите от които са в неговата поезия. В същото време работи като сътрудник на вестник „Стършел” и като такъв пътува постоянно по строителните обекти – Батак, Пещера, Мадан, Рудозем, Кърджали.

През 1957 г. проблемите около името му налагат той да се отдалечи от София и през лятото е командирован като щатен сътрудник на вестник "Литературен фронт" в село Черногор, Силистренско. Той тръгва за Добруджа с двама свои приятели, за да списва, редактира, издава и разпространява многотиражката „Добруджанска дума”, орган на партийното, стопанското, профсъюзното и комсомолското ръководство на ДЗС „Янко Забунов”. В края на пребиваването си в с. Черногор поетът отново взривява за пореден път партийните порядки. Разочарован от живота и от системата, Пенев написва най-драматичната си поема ,,Пътека". В броя от 16 авг. 1957 г. пък публикува стихотворението си ,,Епоха". В бр.19 и 20 от 1957 г. на „Добруджанска дума” излиза „злополучният” цикъл стихове „Всеки своя пътека си има...”, който съдържа 12 „опасни”стихотворения. Тук са : „Пътеката е извървяна...”, „ Неизплакана повест”, „Тъжна неделя”, „Размисъл”, „След залеза”, „Елегия”, „Поколение”, „Изповед”, „Майчице, спаси ме”, „Злочеста песен”, „Епоха”, „Лястовички”. Пеньо Пенев  отпечатва цикъла си самостоятелно, без останалите материали от броя - страницата отзад е празна, и раздава тези листове на познати и приятели. Следва бурна реакция. На заседанието на Секретариата на Съюза на писателите от 24 септ.1957 г. като обвиняеми са привикани Пеньо Пенев и редакторът на многотиражката Ганчо Керчев. Председателят на съюза Христо Радевски и Георги Караславов обвиняват и двамата, че са напсували властта и „целия наш живот". Това, което последва, е участта на всеки, излязъл от редиците – мъмрене, назидание и изолация. През времето на престоя си в село. Черногор, в момент на тежка депресия и отчаяние, Пеньо Пенев прави нов опит за самоубийство, който бил осуетен. Поетът изкарва само едно лято в с. Черногор, а след това отново се връща в София. Там грижите и безперспективността го досмазват и обезверяват, а личният му живот търпи нов крах. В началото на 1959 г. се връща отново в Димитровград, дълбоко огорчен от живота и неразбирането, което среща в столицата. Още с пристигането си прави пореден опит за самоубийство, но успяват да го спасят навреме. Но на 27 апр.1959 г., загубил всичката си вяра и надежда, 29-годишният  Пеньо Пенев се разделя по собствена воля с живота си.

Макар Пеньо Пенев да е прекарал само едно лято на 1957 г. в ДЗС "Янко Забунов", той оставя незаличими следи в съзнанието на хората. През май 1980 г., на сградата на читалището  в с. Черногор е поставена възпоменателна паметна плоча на поета, а в негова памет, на рождената му дата – 7 май, се провежда  Празникът на селото.

Във връзка с 50-годишния юбилей на Професионална гимназия по строителство "Пеньо Пенев", в училището е изработен паметник на патрона му Пеньо Пенев.

Надпис: Пеньо Пенев 1930–1959