Паметна плоча на ЕПИСКОП ПАРТЕНИЙ ПАВЛОВИЧ
Местоположение: ул. „Симеон Велики” 44, вход на Регионална библиотека „Партений Павлович”. Датировка: 3 март 1978 г.
Исторически факти: Епископ Партений Павлович е една от най-значимите личности с европейски приноси, родени в Силистра. Значимата му обществено-политическа, църковна и книжовна дейност го издига като виден представител на българи и сърби в непримиримата им борба за културно-просветни придобивки. Повече от век след кончината му не се знае, че той е българин, понеже над 40 г. живее и работи в Сърбия. Едва през 1868 г. сръбските учени попадат на документи, които разкриват потеклото му. Партений Павлович е псевдоним на Петър Павлов от 1742 г. Той е роден ок. 1695 г. в Силистра. Получавава високо за времето си образование. Говорил е девет езика: български, турски, гръцки, немски, италиански, румънски, руски, сръбски, латински. Обиколил целия Балкански полуостров и Централна Европа. При пътешествията му като поклонник на православните светилища в югозападната част на Балканския полуостров, посещава поробена България и родната Силистра в периода 1733 и 1734–1737 г. Архимандрит Партений е избран за епископ викария на 4 септ. 1751 г., а десет дена по-късно е определен за пръв помощник на карловацкия архиепископ.
Партений Павлович е сред първите възрожденци, подготвили почвата за явяването на Паисий. Той е един от първите светски писатели в нашата литература, новатор в поетичния и повествователния жанр, голям южнославянски и български книжовник, оставил дълбоки следи в духовната история на народа ни през XVIII в. Неуморната му обществено-политическа, църковна и книжовна дейност, го очертават като виден представител на българи и сърби в героичната им борба за култура и просвета. Павлович оставя ред преписки, в които ярко е изразена обичта му към родната духовна култура. Със своето писателско дело се представя като виден общобалкански и южнославянски деец. Проявява интерес към общата и българската история, а в Рилския манастир преписва грамотата на Иван Шишман от 1378 г. Автор на “Ода за Петър I”, “Песен за Русия”, “Прослава на сръбски крале”, “Рилската молитва”, “Бягството от Ипек да Карловци през 1737 г.”, “Тропар” и “Кондак” за мъченика Стефан Пиперски от Херцеговина, както и негово “Житие”.
Най-значителното произведение на епископ Партений Павлович е неговата „Автобиография“. Тази оригинална творба не е публикувана приживе, а науката я открива през 1905 г., когато Д. Руварац я обнародва в сръбско списание. Иначе най-ранното споменаване на Партений Павлович в историческата наука е през 1868 г. и отново касае книжовната му дейност. С годините са издирени и други писмени свидетелства от Партений, но „Автобиографията“ си остава неговият най-важен труд. Достоверен исторически източник на епохата си, в нея той рисува картини от най-мрачните години на османското робство. Тя обхваща периода от началното обучение на Партений, получено в родната Силистра, и достига до 1757 г., три години преди смъртта му. Първо той учи в гръцкото килийно училище при хаджи Тетрадий: „первое мое учение до октоиха и апостола, и псалтира.“ В граматиката напредва при известния цариградски учител Палеолог. През 1714 г., завършил началния образователен курс, заминава за Букурещ. Там се учи в най-доброто румънско училище – Академията „Свети Сава“, наричана още „Бейска“ академия. В нея се преподава на гръцки, а помощен език е румънски. Предполага се, че Партений е посещавал същевременно и славянското училище при манастира „Св. Георги Стари“. Тукашното образование формира личността му. Той е особено повлиян от древногръцката философия (най-вече Аристотел) и антикатолическата книжнина. Сякаш предвидливо се подготвя за бъдещия си интелектуален сблъсък с католическия свят. След като завършва образованието си в Букурещ, възнамерява да следва в Падуа – Италия. Тогава започват необикновените му странствания и патила. Едва влязъл в Трансилвания, споделя, че католиците го пленили и „положили“ в „окови железни“, тъй като го сметнали за подозрителен. Завели го при своя генерал, който скоро се смилил над невинния и го пуснал на свобода. Партений продължил пътя си, но в Хърватия претърпял „няколко ударения с железа“ по раменете. Причина станали пак местните католици, които го подозирали, че е враждебно настроен към тях, заради православното си вероизповедание. Макар и още твърде млад и все още светско лице (не е приел църковен сан), Партений се държи твърде предизвикателно. Пристигнал в Италия, където пътешествал в няколко града. В Италия влязъл в местна католическа катедрала, където на висок глас заявил: „Папата не е истински пастир, а лъжлив, защото е извършил схизмата в Христовата църква“. Едва се спасил от линч след тези думи. Обиколил Флоренция, Рим, Неапол и Бари, но заради склонността си към спорове никъде не се задържал задълго. През 1719 г. Партений посетил остров Корфу, а после и Янина – Албания. Учил в Сиатиста и Костур при йеромонах Методий Антракитис математика, логика и философия. Увлякъл се по светската философия (рационализма на Рене Декарт), заради което е привикан лично от цариградския патриарх (1721 г.), който го принудил да се отрече от „философските си заблуждения“.
В следващите години Партений пътува по поклонническите места на Балканите. Посещава Охрид, където вижда превърнатите в джамии „наши красни църкви.“ Съобщава, че „агаряните“ (турците) в града не допускат на „нашите християни“ да бият камбаните си за богослужение. Буйният Партений не се примирил с това, а поръчал на местен майстор да направи клепало за православна черква и лично започнал да го удря, за да подканва християните на богослужение. Изпатил си, както съобщава, само с „няколко удара по главата и раменете от агаряните“. Спасил го от смърт „тогдашния там паша“ на турците.
По време на поклонническите си пътешествия Партений вижда теглилата на християните под османска власт. В Ниш „зловерните агаряни“ са превърнали най-хубавите църкви в джамии. Партений научава за „погинали заради вярата си“ българи: Пахомий, ученик на Йосиф Брадати, „го посекли агаряните“; на един хилендарски монах от Родос му отсекли главата, защото не пожелал да се потурчи и пр. Разбираме също и за някои християни, които от страх и малодушие приемат исляма. Партений си спомня паметна картина от детството си в родната Силистра, когато разгневените агаряни предавали „нам християните на поробение“, в плен или смърт, измисляйки си различни клевети.
С автобиографията си Партений Павлович се явява предшественик на втория наш безсмъртен възрожденец, Софроний Врачански. Политическият идеал на смелия силистренец е освобождението на българи и сърби от османското подтисничество. Той внушава на своите съвременници, че са нужни обединени усилия на всички православни християнски народи и най-вече необходимо е да са единни българи и сърби. Неговите въжделения за единство ни разкриват личността на един голям българин и общобалкански родолюбец. Умира на 29 апр. 1760 г. в Сремски Карловац.
Заради големите му литературни заслуги за времето и като пръв светски писател, през 1980 г., с Протокол №16 на ОНС – Силистра, на Окръжна библиотека е дадено името „Партений Павлович”. През 1969 г. в Силистра е именувана улица на негово име, а на 3 март 1978 г. върху стената на поликлиниката /сега ДКЦ–1/, е поставена паметна плоча в негова чест. През 2010 г., при ремонт на сградата е свалена оттам, предадена на библиотеката и поставена пред входа на централната сграда.
Описание: размери 0,90 / 0,55 м., правоъгълна плоча от сив мрамор, с метални букви, закрепена с болтове върху стена
Надпис: Партений Павлович. Виден деец на ранното ни Възраждане, книжовник, обществен и църковен деятел, писател и поет, радетел за славянско единство. Роден в Силистра в края на ХVII век, починал през 1760 г.
