БЮСТ– ПАМЕТНИК НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
Местоположение: кръстовище на ул. "София" и ул. "Отец Паисий". Датировка: 17 юли 2007 г.
Автори: проект на скулптора Красимир Ангелов, изграден от инж. Веселин Ружеков
Исторически факти: Васил Иванов Кунчев (18 юли 1837, Карлово – 18 февр. 1873, София), известен като Васил Левски и Апостола на свободата, е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционенцентрален комитет (БРЦК), български национален герой. Според някои източници, прозвището Левски, Апостола получава по време на учителстването си в Добруджа.
Над един век, сред жителите на Силистра и близките до нея села Калипетрово, Ветрен, Сребърна, Попина и Гарван, от поколение на поколение се предава, че Левски е идвал и е повдигал революционния дух на местните хора. Във вестник “Юнак” от 1898 г., на страниците на “Силистренски алманах” от 1899, в том І на сборника “Силистра и Добруджа”, издаден през 1927 г., са публикувани спомени на съвременници, които свидетелстват за историческата достоверност на преданията, свързани с посещенията и революционната дейност на Васил Левски в Силистренския край. През 1867 г. Раковски създал по крайдунавските градове агентства за разпространение на комитетска кореспонденция и за връзка между емигрантите и вътрешността. Начело на агентството в Силистра бил Гено Чолаков. Смята се, че Левски посещава град Силистра три пъти. В силистренския алманах на Никола Макариополски, издаден през 1899 г. в печатницата на Димитър Иванов, се съобщава, че Левски се среща с известния силистренски възрожденски деец Гено Чолаков във Варна. По негова покана Апостола пребивава четири дни в Силистра, където е нает като учител и певец в местна църква. През 1867 г. Гено Чолаков, през Силистра го води във Ветрен, където лодкарят Велико Скуртолов, един от бъдещите добруджански опълченци, превежда Левски в Румъния, за да отиде в мушията на Н. Балкански в с. Циганка, където се сформирала четата на Панайот Хитов. Същото се потвърждава и в биографията на Гено Чолаков, писана през 1903 г. вероятно от Никола Макариополски (тогава Гено Чолаков е бил още жив – на 70 години). В своите спомени внукът на Чолаков – Александър Христов, разказва за тайник в къщата на възрожденеца, в който Левски се укривал от преследването на турците. Бременната жена на Гено Чолаков била използвана за прикритие и успяла да предотврати претърсването на една от стаите на къщата, в която се укривал Левски, инсценирайки умело родилни болки. Пребиваванията на Васил Левски в нашия край са отбелязани от признателните добуджанци с паметни плочи на къщите на възрожденеца Гено Чолаков в Силистра и на Велико Скуртолов в с. Ветрен.
Силистренецът Павел Метеоров е един от малцината български скулптори, изваяли фигурата на Левски. За това разбираме от писмо с дата 26 май 1963 г., с което той уведомява тогавашния Градски народен съвет”: „Аз си позволих да сътворя един Левски – мощен, силен и тържествен, един единствен бюст из цялата Родина и съм си позволил да го третирам не с черно палто и с черна връзка като келнер, а със своето революционно облекло”. За съжаление, по идеологически или други причини, проектът му остава нереализиран, още повече, че образът на Левски е представен по оригинален начин, незастъпен досега от други български художници и скулптори.
Интересен и малко известен факт е, че паметник на Левски е имало и в двора на Бирената фабрика (където днес е ТЕМАКС). Той е бил дело на калипетренеца Ангел Тодоров Георгиев, работен от него 15 години. Паметникът е бил висок 3 м., представял е Левски в цял ръст и имало надпис: "На думи да не гледаш, а на работа". В двора на фабриката имало и снимка на паметника, както и на други скулптури от същия автор, за които нямаме данни за това, къде се намират към момента.
Бюст- паметникът на Апостола е изграден със средства на силистренски дарители, по инициатива на общинския обществен комитет "Васил Левски", общобългарския комитет “Васил Левски”, Фонд “13 века България”, Община Силистра и гражданите.
Материал: бронз
Надпис: Васил Левски 1837– 1873
