БЮСТ-ПАМЕТНИК НА ГЕНО ЧОЛАКОВ
Местоположение: Дунавски парк, алея срещу ПМГ. Датировка: 1969 г.
Исторически факти: Гено Атанасов Чолаков (21 септ. 1834, Русе – 1 окт. 1904, Силистра) завършва първоначалното си образование в Русе. От 1848 г. до 1853 г. е в Силистра при вуйчо си Ради Теодоров – "пръв търговец в Силистра" да се учи като чирак. През войната се прибира в Русе и завършва трети клас, а в 1856 г. идва в Силистра завинаги. Пръв в града открива в магазина си отдел за продажба на книжарски стоки, а след това – и първата книжарница. Заедно с вуйчо си и бащата на съпругата си Димитър Петров се посвещава на борбата за просветния напредък на града. Пише дописки до в."Цариград", става настоятел на редица периодични издания и книги – от 1851 до 1875 г. е спомоществовател на 18 от 34– те възрожденски книги, които се получавали в града.
През 1867 г. Раковски създал по крайдунавските градове агентства за разпространение на комитетска кореспонденция и за връзка между емигрантите и вътрешността. Начело на агентството в Силистра бил Гено Чолаков. През същата година той превежда и Левски през Силистра и Ветрен, за да отиде в мушията на Н. Балкански в с. Циганка, където се сформирала четата на Панайот Хитов. В силистренския алманах на Никола Макариополски, издаден през 1899 г. в печатницата на Димитър Иванов, се съобщава, че Левски се среща с известния силистренски възрожденски деец Гено Чолаков в гр. Варна. По негова покана Апостола пребивава четири дни в гр. Силистра /на къщата на Гено Чолаков има паметна плоча за събитието/ и е нает като учител и певец в местната църква. В своите спомени внукът на Гено Чолаков – Александър Христов, разказва за тайник в къщата на този възрожденец, в който Левски се укривал от преследването на турците. Бременната жена на Г. Чолаков много хитро била използвана за прикритие. Тя предотвратила претърсване на една от стаите на къщата, в която се укривал Левски, инсценирайки умело родилни болки. След това Левски е прехвърлен е в Румъния край дунавското село Ветрен от лодкаря Велико Скуртолов /на къщата на който, в с.Ветрен, също има паметна плоча за пребиваването на Левски/, един от бъдещите добруджански опълченци през Освободителната руско– турска война. Същото се потвърждава и в биографията на Гено Чолаков, писана през 1903 г. вероятно от Н. Макариополски (тогава Гено Чолаков е бил още жив – на 70 години).
Гено Чолаков става виден водач на българите в Силистра против фанариотското подтисничество. Подпомогнат от вуйчо си и други силистренски патриоти, Гено Чолаков започва борба срещу гръцкия владика в Силистра – митрополит Дионисий, който непрестанно раздухвал враждата на гърци с българи, турци и власи. Изпратен е на заточение в Цариград от Ибрахим паша, но след година е освободен поради застъпничеството на българи от Цариград и Русе. На 5.ХІІ.1861 г. в Силистра трябвало да се организира първото богослужение на български език в новопостроения храм. Гръцкият митрополит не разрешил на поп Христо Аврамов да отслужи на български език първата литургия в храма, а наредил това да стане на гръцки език от гръцки свещеник. Гено Чолаков отива в черквата и изгонва гръцкия свещенослужител. Ибрахим паша веднага го вика в конака. Гено се аргументира пред него, че новата черква е изградена само от българи и с български пари. Това вбесява пашата и той удря 2– 3 плесници на будителя, но Гено заявява, че силистренските българи няма да признаят гръцкия владика и ще телеграфират на Драган Цанков и на униатския наместник в Цариград да им изпратят униатски български свещеник.
Гено Чолаков участва активно и в дейността на българската община в Силистра, а през 1866 г. е избран за секретар ("тефтерджия") на втората българска община и натрупва добър административен опит. Той е дарител за основаването на българска църква и училище в Силистра, подпомага отварянето на първото девическо училище в града (1870), отваря първата книжарница. Създава първото театрално дружество в града. Основава силистренската червенокръстка организация. В началото на 1877 г. Гено Чолаков е заточен в Мала Азия. Освободен е след подписването на Сан– Стефанския мирен договор.
В Силистра е назначен за председател на Окръжния съд и в това си качество е депутат на Учредителното и в Първото Велико Народно събрание през 1879 г. Два мандата е кмет и един – заместник– кмет на община Силистра.
Гено Чолаков е кмет на Силистра от окт. 1879 до окт. 1884, с прекъсване (1 окт. 1879– 1881 и 1883– 1884). Според "Силистренски алманах за 1899 г." е вторият кмет на Силистра след Т. Радиев.” Пак там пише, че след Д. Кънчев (1881– 1883) е бил кмет отново. Назначен с Княжески Указ №285/10 окт. 1879 г. По време на мандата си открива щат за архитект на Силистра за изработване градоустройствен план на града. Назначава първия общински лекар – д– р Желяз Драганов. По предложение на Гено Чолаков за ежегоден празник на Силистра е определена датата 10 февруари – Освобождението на Силистра от османско робство. Ето и обобщението, което прави за него през 1898 г. софийският в. „Юнак”: „… Гено се е заел за сериозна работа: пробуждане на духа на българщината, която била почти загубена…” Посочва се още, че той най-напред се е захванал с отварянето на училища в града и окръжието. Като участник в подготовката на Бунта на русофилите лежи година в Старозагорския затвор. В последните години от живота си живее в голяма бедност – малката му пенсия не стига за издръжката на голямото му семейство с шест деца. Затова отправя молба до Народното събрание да му бъде увеличена пенсията, но тя обаче остава без последствие.
За огромните му заслуги за града, една на улиците в Силистра е кръстена на негово име, а през 1969 г. признателните силистренци му правят бюст– паметник в Дунавската градина.
Надпис: Гено Л. Чолаков 1834–1904
