БЮСТ-ПАМЕТНИК НА КАП. ГЕОРГИ МАМАРЧЕВ
Местоположение: Дунавски парк. Датировка: 1966 г.
Автор: скулптор Антонина Бочева
Исторически факти: Кап. Георги Стойков Мамарчев (Буюклю) (1786, Котел – 16 юли 1846, о. Самос) получава бойното си кръщение по време на Руско– турската война през 1806– 1812 г. Той е включен в щаба на формираната през 1810 – 1811 г. Българска земска войска и участва в редица сражения. Отличава се като храбър воин и заради заслугите си е удостоен с Георгиевски кръст. Най-активна е дейността му като “волентирски капитан” по време на войната между Русия и Османската империя през 1828 – 1829 г.
Още в навечерието й Мамарчев формира отряд от доброволци, с които подпомага форсирането на р. Дунав и превземането на редица турски укрепления в Североизточна България. Особено ефективна е намесата му при овладяването на Силистренската крепост, заради което е награден от руския император с орден “Света Анна” и скъпоценна сабя. Силистренци разказват, че той “всякъде и всекиму лично казвал: “Брате българине, не стой със скръстени ръце; ти трябва всякога да помниш, че най-скъпото нещо – свободата – даром се не дава.”
С името и пребиваването на кап. Мамарчев в Силистра е свързано застрояването на новия квартал с български заселници, наречен "Волната". През 1929 г. кап. Георги Мамачев е назначен от руснаците за управител /военен комендант/ на крепостта Силистра, а признателното българско население от квартал "Волната" го избира за първи кмет и той изпълнява длъжността от 1829 до апр. 1835 г. Така Георги Мамарчев става първият кмет в българската история. Дейността на Г. Мамарчев по подготовката на ново въстание, започва още през 1831– 1832 г. След като руските войски напускат Силистра през 1835 г., Мамарчев решава да вдигне в България ново въстание и избира за свой помощник търновския търговец Велчо Атанасов – Джамджията, поради което въстанието е известно под името Велчова завера. През 1835 Мамарчев е арестуван след предателство като участник във Велчовата завера и е заточен първо в Кония, а после на остров Самос – собственост на княз Алеко Богориди, където умира през 1846 г.
Сестрата на Георги Мамарчев – Руса, е майка на Георги Сава Раковски, а внучката му Антонина Мамарчева става съпруга на бъдещия кмет на града Димитър Енчев.
Според в. „Подем”, в началото на 1943 г., известният силистренски журналист Филип Македонски предлага в Дунавския парк да се издигне бронзов бюст– паметник на кап. Мамарчев, който да обезсмърти делата му на първи български кмет на Силистра и организатор на прочутата „Велчова завера”. За целта, като председател на Силистренския Общоградски комитет предоставя и първите средства за набиране на фонд. Павел Метеоров веднага декларира своето желание да проектира и извае безплатно паметника, но това не се случва. Бюст– паметникът е открит през 1966 г. едновременно в Силистра и в родния му Котел, по случай 180 години от рождението и 120 години от смъртта на Георги Мамарчев.
Надпис: Капитан Георги Мамарчев /Буюкли/ 1786– 1846
