БЮСТ-ПАМЕТНИК НА ЛЕВ ТОЛСТОЙ
Местоположение: Дунавски парк. Датировка: 1964 г.
Автор: скулптор Антонина Бочева
Исторически факти: Лев Николаевич Толстой (1828– 1910) е роден в имението Ясна Поляна, в семейството на граф Николай Илич Толстой и княжна Волконска /дъщерята на княз Волконски/ – Мария Николаевна Толстая. Учи арабски език и литература в Казанския университет. По-късно се завръща в родното си село, където известно време е учител. По време на Кримската война, през 1854 г., когато руските войски под командването на фелдмаршал Паскевич– Еревански обсаждат силистренската крепост, Толстой е мобилизиран на Добруджанския фронт. Той е офицер за свръзка в щаба на ген. Горчаков и ординарец на ген. Сержпуховски – командващ артилерията и главнокомандващ руските войски при обсадата на Силистра. През свободното си време обхожда с конните патрули околните села, а своите впечатления споделя в кореспонденция с близките си хора. В писмо от Силистра до леля си Татяна Ерголска от 5 юни 1854 г. й съобщава, че е бил свидетел на покъртителни картини на зверства на турските поробители спрямо българите, обвинени в съдействие на руските войски, снабдявайки ги с провизии. Други пък – от селата Бабук, Бръчма и Алфатар са подкрепили руските войски с оръжие в ръка. На брат си Николай Николаевич споделя, че „щом ние напуснем някои български села или махали, турците навлизат там и с изключение на младите жени, годни за харем, всичко друго унищожаваха...”
Уви, щурмът на крепостта Меджиди табия не се състоял, защото през юли Петербург получава ултиматум от Австрия, в който тя, осигурила си поддръжката на Прусия, изисквала изтеглянето на руските войски от Дунавските княжества. Царят наредил да се снеме обсадата на Силистра, ако до получаването на писмото не била превзета или не може да се определи кога ще бъде превзета. Съобщавайки на брат си Николай за снемането на обсадата, Толстой пише: „Мога да кажа, без да се плаша, че ще сгреша, че това известие се прие от всички — войници, офицери, генерали — като истинско нещастие, още повече, че беше известно от шпиони, които много често идваха при нас в Силистра и с които на мен ми се удаде да разговарям, че след превземането на крепостта (Меджиди табия), а в това никой не се съмняваше, Силистра не ще може да се удържи повече от два – три дни“.
На 12 юли руските войски прехвърлили мостове през Дунава и започнало изтеглянето на обоза. По моста заедно с обоза вървели и каруците на решилите се да емигрират българи, които турците не успели да изгонят в своя тил. Достатъчно било „да се каже на българите пише Толстой, — че желаещите могат да преминат с нашата армия Дунава и да станат руски поданици, целият край щеше да се вдигне с жените, децата, конете и да се придвижи към моста“. С тях тръгват над 6 хиляди семейства. Толстой яздел на кон и наблюдавал пътуващия лагер на българите. Тези хора той запомнил за цял живот. През 1907 г. той споделил спомена си от Силистренския край с българина Христо Досев, който го посетил в Ясна поляна. „А вашия народ... едни високи, свежи, красиви хора. Никога не ще ги забравя. И до днес аз не съм срещал такива хора“.
По-късно Лев Толстой участва и в отбраната на Севастопол. От 1850 до 1910 г. пише много разкази, статии, дневници, пиеси, очерци, писма, доклади за Международния конгрес на мира в Стокхолм, повести и романи, които са част от златния фонд на световната литература. Колосалният писателски труд на Лев Толстой може да бъде събран в 90 тома.
Надпис: Лев Николаевич Толстой 1828– 1910