БЮСТ-ПАМЕТНИК НА СТЕФАН КАРАДЖА
Местоположение: кръстовище на ул. "Патриарх Дамян" и ул. "Генерал Скобелев", в градинката, вдясно от Художествената галерия. Датировка: 1 окт. 1941 г.
Автор: Проектирането и изработката на паметника са дарение от скулптура Павел Метеоров (1900, Силистра – 1977, София), завършил Факултета за изящни изкуства в Брюксел. За паметника общината заплаща само материалите, а проектът е дарение от родолюбивия ни съгражданин Метеоров.
Исторически факти: През юли 1941 г., в София, по поръчка на Общогражданския комитет за културно и стопанско повдигане на Силистра, Павел Метеоров изработва проект за бюст– паметник на войводата Стефан Караджа. Паметникът е открит тържествено на 1 окт. 1941 г. до тогавашната Административна палата (днес Художествена галерия), на тържественото общоградско честване на първата годишнина от възвръщането на Южна Добруджа и Силистра към България и 50– годишния юбилей на Силистренското педагогическо училище. Той е първият паметник, построен в освободената Добруджа. На събитието присъстват много гости от България и гражданството. Представителят на цар Борис ІІІ за тържествата – пълномощният министър Светослав Поменов, началник на дворцовата канцелария (който заедно с Теохар Папазов, нарочен съдия при Постоянния съд за международно правосъдие, по поръчение на царя подписват Крайовския договор), открива паметника и произнася кратко слово. Малко известен и много итересен факт е, че паметникът е построен на мястото на съборения румънски паметник на жандармите, които са преследвали българските комити, а Стефан Караджа е „баш комитата” , както пише в силистренския в. „Подем” от това време. До паметника има положена пръст от гроба на Стефан Караджа (по съобщение във в. „Подем” от 11 юли 1943 г.)
Стефан Караджа (1840– 1868) е бил кумир за добруджанската емиграция в България по време на румънската окупация, защото за тях той олицетворявал Добруджа така, както Апостола на свободата Васил Левски олицетворява България. Той е роден на 11 май 1840 г. в село Ичме (днес Стефан Караджово), Ямболско. Учи в Тулча, но поради липса на средства напуска училище. За силата му се носят легенди – побеждава по време на сватба прочутия турски борец Гаази Плиса. Укрива се известно време, преследван от турците, след което емигрира в Румъния, а после постъпва в Първа българска легия в Белград. Няколко пъти преминава Дунава с революционни задачи. През 1867 г. постъпва във Втората българска легия. През 1868 г. я напуска и заминава за Румъния. Там се среща с Хаджи Димитър. На 6 юли двамата начело на чета от 129 души минават Дунав при село Вардим в опит за вдигане на общонародно въстание. В боя в местността Канлъдере край Вишовград Стефан Караджа е ранен тежко и e пленен от изпратените от председателя на Държавния съвет Мидхад паша войски и полиция. След това, на 12 юли, е откаран в Търново и по-късно в Русе. Полумъртъв е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден съд, наречен криминален съвет, и осъден на смърт чрез обесване. На 31 юли 1868 г. умира от раните си в Русенския затвор. Погребан е от баба Тонка Обретенова.
Надпис: Стефан Караджа 1840– 1868
…Азъ умирамъ – да живѣе народа…
