БЮСТ–ПАМЕТНИК НА ЦАР БОРИС ІІІ ОБЕДИНИТЕЛ НА СИЛИСТРА КЪМ ОТЕЧЕСТВОТО – 1. Х. 1940
Местоположение: Дунавски парк. Датировка: 3 ноем. 2001 г.
Автор: скулптор Йордан Колев
Исторически факти: Цар Борис ІІІ (30 ян. 1894, София – 28 авг. 1943) е син на цар Фердинанд І и княгиня Мария-Луиза Бурбон–Пармска. Негов кръстник е папа Лъв ХІІІ и кръщелникът получава имената Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав и титлата княз Борис Търновски. През 1896 г. преминава в православната вяра, а негов кръстник е руският император Николай ІІ. Получава средното си образование в Двореца от учители от Първа мъжка гимназия. Завършва Военното училище в София. Още твърде млад, 24-годишен, Борис ІІІ поема царската корона поради абдикацията на Фердинанд на 3 окт. 1918 г. Ситуацията в страната е напрегната, на власт идва земеделското правителство на Александър Стамболийски (1919– 1923), а на 27 ноем. 1919 г. е подписан унизителният Ньойски договор. Превратът на 9 юни 1923 г. сваля с военна сила и жестоко убийство земеделския вожд Стамболийски. Съставен е кабинетът на Александър Цанков. В отговор на това избухва Септемврийското въстание, организирано от комунистите по внушение на Коминтерна. Страната е разтърсена от терористични акции, атентати и противоборства между левите сили и правителството на превратаджиите. На 14 апр. 1925 г., в прохода Арабаконак, анархисти извършват покушение над цар Борис ІІІ, но не успяват да го убият. Същият ден в София е застрелян ген. К. Георгиев, председател на Демократическия сговор.
През 1933 г. царят провежда три срещи с краля на Югославия Александър, на които се постига сближаване на двете страни. Посещава европейските столици Брюксел, Берлин и Париж. Постепенно Борис ІІІ се утвърждава като фактор в международната политика.
България стабилизира своето вътрешно и международно положение след преврата на 19 май 1934 г., извършен от Военната лига. Провеждат се радикални реформи, които въвеждат едноличния режим на цар Борис ІІІ.
В навечерието на Втората световна война българският монарх следи внимателно европейските междудържавни отношения и събития, осъжда агресията и тоталитаризма. През 1938 г. той отказва да присъедини България към оста Рим – Берлин. Търси сближаване с Лондон. България не се включва и в Балканския пакт поради националните си интереси.
На 1 септ. 1939 г. Германия напада Полша. Започва Втората световна война. България обявява неутралитет. По инициатива на цар Борис се провеждат сондажи в Берлин и Москва относно връщането на Южна Добруджа. През окт. 1939 г. е разпуснато ХХІV ОНС. През февр. 1940 г. правителството на Георги Кьосеиванов е заменено с правителството на Богдан Филов. Борис ІІІ продължава да твърди, че България ще запази ”безусловен неутралитет”. Но събитията тръгват в друга посока. На 7 септ. 1940 г,. в Крайова, под натиска на Германия, Румъния подписва договора за връщане на Южна Добруджа на майка България. На 1 март 1941 г., във Виена, министър-председателят Богдан Филов подписва протокола за присъединяване на България към Тристранния пакт. Цар Борис ІІІ не успява да запази така желания от него неутралитет. На 13 дек. 1941 г. България обявява ”символична война” на Англия и САЩ. Още през април 1941 г. британски и югославски самолети бомбардират София и Кюстендил. Въздушните нападения стават най-интензивни и разрушителни през 1943 г. Въпреки своите способности да лавира и изчаква, Цар Борис ІІІ не успява да избегне войната. С подкрепата на германците са присъединени Македония и част от Беломорието. След разпускането на ХХІV ОНС и отстраняването на Георги Кьосеиванов от премиерския пост, Борис ІІІ понася цялата политическа отговорност. Неговите паметни политически постижения са подписването на Крайовската спогодба, по силата на която Добруджа се връща на майка България, заради което е именуван Цар Освободител, неучастието на български войски на Източния фронт и противопоставянето на германската политика спрямо евреите. Непосилното бреме на политическите отговорности довеждат до ранната и неочаквана смърт на цар Борис ІІІ. Съществуват различни версии за смъртта му, които нямат точни и ясни доказателства – че е отровен от германците или от руснаците, че е поразен от инфаркт и др. Страната понася кончината му като тежка загуба и навлиза в нови големи изпитания.
Идеята за построяване на паметника е на Граждански инициативен комитет, с председател историка Цонко Енев. В Програмата за откриването на Община Силистра паметникът е именуван Паметник на Обединението на Силистра с Отечеството. Фотографите Алексей Минев и Петко Герасимов са заснели основните етапи от работата (изливането на разтопения метал в калъп) в края на месец август. Година по-рано, на
1 окт. 2000 г. – Ден на освобождението на Силистра от румънска окупация, мястото за бъдещия паметник е осветено и с решение № 273 на Общински съвет – Силистра за именуване на алеята пред бъдещия паметник, е дадено името „Борисова алея”. Откриването на паметника става на 3 ноем. 2001 г. На него присъства лично Симеон Сакскобурготски – син на цар Борис ІІІ и премиер на Република България по това време. Паметникът е осветен от митрополит Геласия и е отслужен водосвет по даване името „Борисова алея” на мястото, където е изграден паметника.
Описание: Бронзова отливка на главата на цар Борис ІІІ в анфас, т.нар. орелеф
Материал: месинг
Надпис: Цар Борис ІІІ Обединител на Силистра към Отечеството 1.Х. 1940
