143 ГОДИНИ СВОБОДА!

10 ФЕВРУАРИ 1878 ГОДИНА ОСВОБОЖДЕНИЕ НА СИЛИСТРА ОТ ОСМАНСКО РОБСТВО

В сърцата на силистренци има особено място за тази дата, когато свършва мракът на робството и градът ни се вписва в историята на Третата българска държава като свободна българска територия.
"То беше много радост и плач щастлив…" – споделя през 1958 г. спомените си от този ден Тодор Панов - свидетел на тези паметни събития.
Ето как той описва силистренската крепост по това време. Градът бил заобиколен с ров, широк 25 м. и дъл­бок 4 м. Пръстта от рова била изхвърлена от вътреш­ната страна. Пред насипа би­ла издигната стена от бели дялани камъни така, че градът отвън не се виждал. Видими били само минаретата на джамиите, които по това вре­ме били 12.  В града се влизало през четири големи порти, които нощно време се затва­ряли. От вътрешната страна на града, по насипа, пазели турски войници. Портите на града по това време били четири. Първата, наречена „Варош-капия“, се намирала до Дунава (на око­ло 200 м. югоизточно от силоза). Втората се наричала „Стамбол-капия“ и се намирала на мястото на „Петрол“ –срещу полицията (около паметника на 31-ви полк). Третата носела името „Калипетренска капия“ и била някъде към днешната болница. Четвър­тата се наричала „Тутракан­ска капия“ и се намирала в западната част на града.
На 10 (23 - стар стил) февруари 1878 г. турските войски от град Си­листра засвирили марша „Кал селяметлен“ („Остани с мир“) и започнали да се изтег­лят през „Стамбол-капия“, по пътя за Шумен. Преди още да са се изтеглили напълно, през Варош-капия“ започнали да влизат руските войски, които били предимно кавалерийски части. Челната колона, заедно със своя командир, се спряла пред къщата на Бояджи Яни, в която командващият рус­ките части отседнал на квартира (през 1968 г. на къщата е поставена паметна плоча).
Българското население се стекло масово да посрещне освободителните руски вой­ски. Много от посрещачите плачели от радост. Дядо То­дор, който по това време е бил седемгодишно дете, заедно с много други българчета, обкръжили челната колона на руските войски, когато последната се спряла пред къщата на Бояджи Яни. Той си спомня, как един от руските кавалеристи му взема феса, разкъсва го със сабята си и го хвърля на земята като символ на това, че се е свършило робството.
Руските войски били раз­квартирувани в опразнените от турците казарми и в българските домове. С влизането си в града русите веднага учредили администрация, която поема управлението на Силистра. За комендант на силистренската крепост бил назначен полковник Наумов, командир на кащирския полк. След два дни в Силистра е бил тържествено посрещнат и командващият ХІV армейски корпус ген.-адютант Цимерман.
През март 1878 г. (до 21 апр 1879 г.) пръв кмет на свободна Силистра става роденият в с. Енина, Казанлъшко Димитър Поптенев Енчев, който е избран след встъпването на Александър Батенберг във власт. Той е завършил Цариградския лицей и е следвал няколко години в Киевския университет „Св. Владимир”. Бил е главен учител в Габровското класно училище и след това, преподавател в Русе, Търново и Силистра. В Силистра идва като директор на училището, заедно с жена си Антонина Мамарчева – учителка, внучка на капитан Георги Мамарчев. Книжовник, преводач, автор на много книги и на първия учебник по химия. Народен представител в Първото Велико Народно събрание. Неговият брат-близнак д-р Иван Енчев е първият българин-лекар и първият управител на силистренската болница след Освобождението на Силистра.
ЛЮБОПИТНО! Πo пpeдлoжeниe нa Гeнo Чoлaĸoв, зa eжeгoдeн пpaзниĸ нa Cилиcтpa e oпpeдeлeнa дaтaтa 10 фeвpyapи – Ocвoбoждeниeтo нa Cилиcтpa oт ocмaнcĸo poбcтвo.
Гeнo Чoлaĸoв e два пъти ĸмeт нa Cилиcтpa. Haзнaчeн c Kняжecĸи Уĸaз №285/10 oĸт. 1879 г. Управлява града между 1 oĸт. 1879–1881 г. и 1883–1884 г.
Πo вpeмe нa мaндaтa cи Гено Чолаков oтĸpивa щaт зa apxитeĸт нa града зa изpaбoтвaнe гpaдoycтpoйcтвeн плaн нa Силистра. Haзнaчaвa и пъpвия oбщинcĸи лeĸap – д-p Жeляз Дpaгaнoв.
През 1898 г. coфийcĸият вестник „Юнaĸ” пише за него: „Гeнo ce e зaeл зa cepиoзнa paбoтa: пpoбyждaнe нa дyxa нa бългapщинaтa, ĸoятo билa пoчти зaгyбeнa…” Πocoчвa, чe тoй нaй-нaпpeд ce e зaxвaнaл c oтвapянeтo нa yчилищa в гpaдa и oĸpъжиeтo.
Kaтo yчacтниĸ в пoдгoтoвĸaтa нa Бyнтa нa pycoфилитe, лeжи гoдинa в Cтapoзaгopcĸия зaтвop. B пocлeднитe гoдини oт живoтa cи живee в гoлямa бeднocт – мaлĸaтa мy пeнcия нe cтигa зa издpъжĸaтa нa гoлямoтo мy ceмeйcтвo c шecт дeцa. Зaтoвa oтпpaвя мoлбa дo Hapoднoтo cъбpaниe дa мy бъдe yвeличeнa пeнcиятa, нo тя ocтaвa бeз пocлeдcтвиe.
Зa oгpoмнитe мy зacлyги зa гpaдa, eднa нa yлицитe в Cилиcтpa e ĸpъcтeнa нa нeгoвo имe, a пpeз 1969 г. пpизнaтeлнитe cилиcтpeнци мy пpaвят бюcт-пaмeтниĸ в Дyнaвcĸaтa гpaдинa.

По материали от фонда
на отдел „Краезнание”