ОСВОБОЖДЕНИЕ НА СИЛИСТРА ОТ РУМЪНСКО РОБСТВО
/1 ОКТОМВРИ 1940 ГОДИНА/
На днешната дата се навършват 79 години от освобождението на Южна Добруджа от румънската окупация и възвръщането й към България.
През 1912 г. Румъния проявява претенции към Южна Добруджа, търсейки компенсации с оглед бързите победи на България в Източна Тракия. През есента на същата година Крал Карол настоява за териториални компенсации поради страха от увеличаващите се територии на България. Така се стига до конференцията в Санкт Петербург, проведена на 29 април 1913 г., на която, под ръководството на руския външен министър Сазонов, се правят корекции на българо-румънската граница, като България предава на Румъния Силистра.
Румънската власт извършва насилия от най-различно естество над българското население, търсейки какви ли не причини и поводи за оправдание. Всеобща проверка на документите за поземлената собственост, отнемането на част от нивите и проведената комасация на земите целят постепенното обезземляване на местното население. Приложението на тези закони се извършва с небивали насилия, фалшификации и произволи. Силно напрежение в Южна Добруджа настъпва при заселването на надъханите антибългарски румънци в селата и домовете на българите. Формира се и крайна националистическа структура “Акциуня Ромъняска”, чиито членове извършват терористични действия спрямо българите, които не спират чак до 1940 г.
Спазвайки политиката на неутралитет, българското правителство внимателно следи разрастващите се военни действия. През 1940 г. във външнополитическия живот на страната назряват сериозни събития. По силата на подписания на 7 септември 1940 г. в Крайова българо-румънски договор заграбената от Румъния Южна Добруджа е върната на България и отново приобщена към свободните предели на Отечеството. Радостната вест се посреща с неописуем възторг от целия български народ. Цялата страна е залята от масови народни тържества, които продължават три дни. Възвръщането е широко отразено във всекидневния печат, публикуват се снимки, отразяващи тържественото посрещане на българските войски в освободените земи. Заедно с войските в крайдунавския град пристигат и група писатели и културни дейци от София, между които и поетесите Дора Габе и Елисавета Багряна, с войнишки кепета по главите. Тържествата в Силистра са отразени с богата фотоилюстрация във в. “Утро” в броя си от 3 октомври 1940 г.
По повод възвръщането на Южна Добруджа, българският владетел – цар Борис III, решава да награди всички членове на правителството с най-високите степени на различните български ордени. Хиляди български и чужди граждани, взели участие в случващото се събитие, получават български отличия.
Общо, по непълни сведения броят на наградените с ордени българи през 1940 г., надхвърля 4500 души.
Издигат се барелефи и възпоменателни плочи на участници в движението, отдава им се почит на публични мероприятия и се наименуват селища и улици с техни имена.
На 1 октомври 1940 г. е записана нова страница в хилядолетната история на Силистра. Цяла Южна Добруджа и градът са отново приютени в лоното на майка България.
На тази дата всяка година, Добруджа скланя глава в почит на жертвите, дадени през румънско робство и почита с признателност своите освободители. За това най- много допринася Крайовският договор, на който цар Борис III – Освободител, полага подписа си.
